Синдромът на Сьогрен е автоимунно заболяване, при което имунната система атакува собствените жлези, най-често тези, които произвеждат сълзи и слюнка. Затова и най-познатите симптоми са сухота в очите и устата. При много пациенти заболяването протича сравнително спокойно и може да бъде добре контролирано с подходяща терапия и проследяване.

Но при част от хората заболяването не се ограничава само до т.нар. „сикър синдром“. Възможно е да бъдат засегнати ставите, белият дроб, периферната нервна система или други органи. Именно тогава лечението се превръща в по-сериозно предизвикателство.

Какво включва лечението днес?

Стандартният подход при Сьогрен зависи от симптомите и тежестта на заболяването. Най-често се използват:

• симптоматични средства за овлажняване на очите и устата;
• хидроксихлорохин;
• кортикостероиди при нужда;
• имуносупресори при системно засягане.

При някои пациенти, особено при ставни прояви или припокриване с други автоимунни заболявания, се използват медикаменти като метотрексат.

Целта на терапията е не само контрол на симптомите, но и ограничаване на възпалението и предпазване на органите.

Какво ново се появява?

През последните години вниманието на науката се насочва към по-прецизни и таргетни терапии. Сред тях са:

CAR-T клетъчна терапия

Това е иновативен подход, при който определени имунни клетки се „препрограмират“, за да повлияят неправилната автоимунна реакция.

Биспецифични антитела

Тези терапии са създадени така, че да насочват имунния отговор по по-контролиран и специфичен начин.

При тежките форми на автоимунни заболявания подобни подходи вече показват обещаващи резултати и дават надежда за по-ефективен контрол на заболяването.

Важно е да знаем

Въпреки обещаващите данни, тези терапии все още не са част от рутинната практика при синдром на Сьогрен. Към момента те се проучват основно в рамките на клинични изпитвания и се прилагат при внимателно подбрани пациенти.

Това означава, че:

• не са подходящи за всеки;
• не заменят стандартното лечение;
• изискват внимателна оценка на ползите и рисковете.

Какво означава това за пациентите?

За повечето хора със Сьогрен заболяването остава контролируемо и не налага агресивна терапия. Но за пациентите с по-тежко протичане медицината постепенно отваря нови възможности.

Развитието в областта на автоимунните заболявания е динамично и все по-често се говори за персонализирано лечение – терапия, съобразена с конкретния пациент и неговото заболяване.

Най-важното остава добрият диалог между пациент и лекар, редовното проследяване и информираното решение за всяка терапия.

Бъдете здрави!
Д-р Хюлия Ахмедова